Какво ти трябва за да вървиш по пътя?Нищо не ти трябва.Ти нямаш нужда от нищо.Докато търсиш ти се нуждаеш. Докато се нуждаеш ти следваш задоволяването на нуждите си,а не Пътя.
Пътя не е нужда ,не е неоходимост,не е задължение ,не е план,който да следваш,а ако мислиш че е така -грешиш!Ако имаш цел ,ти очакваш да я постигнеш ,а очакването те отклонява от пътя.Но смисълът не е в постигането на "целта",която така или иначе не постигаш никога до край , а в стъпките които ще изварвиш до там.
Ако имаш нужда да вървиш по пътя то тогава ти имаш нерешени въпроси със себе си.Ти бягаш по някакъв път,в обратната посока в която мислиш че вървиш.И мъкнеш нуждите на гърба си с надеждада да се освободиш от тях някаде по пътя. Но пътя няма нужда нито от теб ,нито от нуждите ти.
Ти не можеш да планираш пътя си или стъпките си по него-кога ще тръгнеш и кога ще спреш.Тои пътя обича да си прави майтапи с точно такива екземпляри(като мен).Планирали си нещата ...стъпки,скорост..всичко..и накрая какво?!-всичко отива по дяволите-ето какво!Защото вече не варвиш по пътя а по плана.Ако си упорит ще стигнеш там кадето си смятал да е края...само че,пътя няма край и тогава ще го разбереш...е май е по-добре да не го разбираш а?!
Не е необходимо да следваш пътя.Никой няма да ти даржи сметка за това какво правиш.Ако си мислиш че си длъжен да следваш пътя-грешиш.Пътя е свобора,лекота....A какво ти трябва за да вървиш по него?Нищо. Освен да вървиш,дори когато си се изправил от поредното падане захварляйки поредната победа в кошчето кадето лежи предишната ти загуба...да вървиш дори когато глада,умората,страха са около теб като мършави псета,които не могат да ти направят нищо....А ти просто Вървиш...за каде?-към себе си...