Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
в сладостно дихание се сбират.
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат,
защо не нашите души.

Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гали и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща.
И милва слънцето земята росна,
до океана месецът трепти.
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целунеш ти?

аплодисменти :))